Тази сутрин, докато си правих упражненията върху лилавото шалте във всекидневната, за втори път изгледах цял половин час от филма, който Nova TV пуска в събота и неделя в 10. Представят поредицата от романтични минисериали по произведенията на Розамунде Пилхер.
Розамунде Пилхер.
Розамунде Пилхер.
Не можех да спра да си повтарям това име!
Естествено филмите, които се излъчват в този часови пояс, са лишени от всякаква експлицитна еротика. Те изобилстват обаче от размяна на романтични реплики, въргаляне из тревите или на морския бряг, развяване на бели рокли и само малко целуване. Но никакъв секс. И все пак името на Розамунде Пилхнер някакси си успя да ме върне назад в годините - по времето, когато книжният пазар беше залят с долнопробна „розова“ литература, преведена набързо от някоя закъсала за пари пенсионирана учителка по немски и издадена на амбалажна хартия, и вече не се налагаше хората да си предават от ръка на ръка амортизирани копия на „Емануела“, върху които и мъже и жени тихо мастурбираха в страх и самота. Домиля ми за това време и реших днес да ви представя своя мини-версия на това, за съжаление, вече позабравен тип четиво.
Той държеше огромния си пулсиращ член със здравата си, непоколебима десница и безцеремонно го насочи към нея. Тя плахо се дръпна назад, копринените завивки под нея прошумоляха. Той обаче не се притесни от първоначаната й реакция - често му се случваше дамите да се стряскат от гледката на възбудения му орган. Този път обаче целта му беше не малката й, изящна уста, нито влажната й, тръпнеща в очакване раковина, а друга.
- Нееее, - изпищя тя. - Само не го прави върху розовия ми роман!
- Дай го насам доброволно, иначе ще се ядосам! - гласът му беше в долните регистри, опияняващо властен.
- Не, Зигрфрид, не! - тя притисна романа към разголените си гърди, чиито розови, в тон с корицата, зърна, бяха набъбнали.
- Обичам като се молиш.
- Тогава... вземи мен. Изпразни семето си в мен, а не върху "Любов в Шварцвалд"! - прошепна тя, примирена и опустошена.
Той я дръпна към себе си за глезена и тя покорно се хлъзна по копринените чаршафи. "Любов в Шварцвалд" тупна на земята, а мъжкото му достойнство тържествено се спусна към сливиците й.
оh , Jaaa...geil .......
kannst Du auch Deutsch ?
31.08.2014 23:56
Прибирам се една вечер и я сварвам на леглото с книга. Хвърлих се до нея и й викам:
- Ко читеш?
- "Аарон и Магдалена"- ми казва леко нацупено. - Уф! Ти що не си като него! Като Аарон.
- Щото ако бях Аарон, гълъбче мое, сега нямаше да ме има, а щях да съм само фантазия в кухата кратуна на зле задоволена булевардна писателка. Освен това, общата ти височина е колкото на единия от краката на тая Магдалена и при стойката дето са я заели на корицата, на възхитителният Аарон щеше да му се наложи да чука таблата на леглото над главата ти, ако изобщо между вас се стигнеше до нещо.
Любимата ми ме гледа без да мига няколко секунди с прекрасните си зелени очи и чувствах почти физически как мозъкът й прекарваше думите ми през сложните лабиринти на женската логика, на чийто вход неизменно стои надписът "И сега? Той какво иска да каже с това?"
Само миг по-късно, препускащите със скоростта на светлината импулси обработиха наличната информация, разнесоха я до съответни неврони, които взеха решение и частта от мозъка й, която оформяше душевните терзания в звукови вълни предаде словесна форма на целия този процес :
- И кво? Друга ли си имаш вече, а?!
Толкова за любовните романчета и срещата ми с тях.
03.09.2014 08:27
